Всеобща история на безчестието

За разлика от повечето писатели, чието творчество се основава на собствен опит или на сплав от опит и култура,
основен източник на вдъхновение за Хорхе Луис Борхес са книгите.
Доказателство е неговият сборник „Всеобща история на безчестието“, съставен от преразказани истории
за действителни злодеи, бандити и престъпления, почерпани от документални разкази, които Борхес
е превърнал в литературни с много художествено въображение, талант и великолепен стил. Самият той споделя,
че се е „позабавлявал с подправяне и преиначаване на чужди истории“, сътворявайки един-единствен собствен разказ.
В това първо свое произведение в проза, публикувано през 1935 г. след излизането на няколко негови поетически сборника,
Борхес си остава поет. Макар и иносказателен, езикът му е лаконичен, с грижливо подбрани, често многозначни и
силно експресивни думи. Разказите са стегнати, подчинени на ритъм, който допуска само необходимото и елиминира всичко излишно.
Повествованието е наситено и увлича читателя с персонажите, едновременно пленителни и отблъскващи, с кинематографичната
визуалност на описанията и с преливането между действително и измислено.

„Всеобща история на безчестието“ поставя началото на ново литературно направление –
магическия реализъм, – според критика Анхел Флорес, който пръв въвежда този термин.
Така големият аржентински писател проправя пътя към стремителния възход на латиноамериканската
литература през втората половина на ХХ век, когато изгряват и творят плеяда блестящи испаноезични автори,
сред които Борхес си запазва мястото на почитан и водещ талант.
По думите на Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса: „След Сервантес, Борхес е най-значимият автор, писал на испански език“.
„Мъдреците, застъпници на Широкия път, учат, че основна характеристика на Вселената е, че е празна.
Те са абсолютно прави по отношение на тази микроскопична частица от космоса, каквато е настоящата книга.
Населяват я бесилки и пирати и думата безчестие в заглавието буди смут, ала под бурята няма нищо. Всичко е само привидност,
образи на повърхността, но пък точно затова е възможно тя да се хареса. Мъжът, който я сътвори, може и да е бил нещастен,
ала изпитваше удоволствие, докато я пишеше, и дано лъч от неговата наслада докосне и читателя.“
Хорхе Луис Борхес