"Скок! Скок! Скок! - еленчето вече стигнало до полянката, надникнало зад една пряспа и кого видяло? Видяло Ванчо от III "В" клас. Той носел ските си на рамо. Спрял се, свалил раницата си и се навел да ги слага. Но докато си ги слагал, раницата се размърдала зад гърба му и почнала да се отдалечава.
— Стой мирно! - казал й Ванчо.
И раницата се спряла на място.
— Ще се спусна веднъж и ще се върна. Разбра ли?
И раницата закимала, че е разбрала.
— И тогава ще те покажа на всички.
И раницата заподскачала радостно.
А Ванчо се плъзнал надолу със ските и изчезнал зад боровете.
Но едва изчезнал, раницата започнала да се търкаля, да издава някакви звуци, докато най-сетне се разтворила и от нея изскочило...
Какво?
Едно коте!
Но какво коте? - пита се.
Ужасно разрошено и ядосано! Истинско чудовище!
Котето се отърсило, извикало подигравателно:
— Сбогом, Ванчо! Много ти здраве!
И тръгнало към гората, пеейки:
Да те щипе, да те скуби, да ти сипе думи груби!
О, тежка, о, тежка съдба котешка!
Мяу! Да те мята, да те мачка, да те смята за играчка!
О, тежка, о, тежка съдба котешка! Мяу!"

Из "Бяла приказка"

Какво пазаруват другите
Най-продавани продукти
Промоционални продукти

Пет приказки