Макар да беше нощ, малката уличка край градския парк, на която живееха Светльови, беше цялата жълта и червена, защото цветовете на есента се виждаха и в тъмното - нещо невероятно и на което още не може да бъде дадено обяснение. Толкоз беше хубаво, че можеше да се напише за него така:
"Ах, колко е хубаво! Листата са всички

сякаш от блокче за водни боички:

виж, ясенът, който цял в пламък червен е,

се моли на бука: - Дай жълто на мене! -

а жълтият бук му отвръща: - Съгласен,

но дай ми ти първо червенко от ясен!

И толкоз са пъстри и шарени всички,

че няма в боичките толкоз понички,

какви ти понички! - езикът ни даже

не може със думи докрай да изкаже

колко е хубаво!..."

Какво пазаруват другите
Най-продавани продукти
Промоционални продукти

Меко казано, издателство Захарий Стоянов