Чакам в кафенето

Мотивите в тези разкази се развиват като в музикална пиеса, която звучи в различно темпо и може да приключи с внезапен финал. Героите са художници и колекционери, венецианци и арменци, принцеси и пожарникари, крале и певци, учители и програмисти. Историите се разгръщат от ателието на Веласкес и площадите на Венеция до запустяла къща в Шишковци и литературния клуб „Перото“. Обединява ги деликатният поглед към изкуството като уникално, разместващо световете преживяване, към любовта като очакване, към живота като лабиринт, в който „изгубването е наслада“.