Скрити вопли, Димчо Дебелянов, Анубис

В българската литература творчеството на Димчо Дебелянов заема особено място, особена страница. Това е страницата на непризнатия приживе, която съвременниците откриват със закъснение, а потомците четат с преданост и преклонение. Ранната смърт до голяма степен прави безсмислени и дребнави полемиките около значимостта на творческото му дело. Името Дебелянов сякаш събира цялата носталгична преданост и „виновност" на нацията към великите й синове. Към онези, чието порастване тя е пропуснала да забележи, но после успешно е вградила в пантеона на културните герои.