Ефирни песни и тайни служби

В „Ефирни песни и тайни служби” е изследван образът на България, българина и българското на страниците на британската, американската и англоканадската преса през последното десетилетие на социализма и първото десетилетие от демокрацията (1980–2000).
Какво ли си мислят за нас чужденците? С какво ли сме се прославили пред света? Дали ни знаят като страната на розите, народ с героична история, родината на Орфей, нация техническа или земен рай? Сега-засега не.
В „Ефирни песни и тайни служби” е изследван образът на България, българина и българското на страниците на британската, американската и англоканадската преса през последното десетилетие на социализма и първото десетилетие от демокрацията (1980–2000). Разглеждат се съвпаденията или разминаванията между нашата представа за присъствието ни зад граница и резултатите от това присъствие навън. Установяват се стереотипите в погледа към нас, както и „белите петна” на неотразяването. Издирват се темите, във връзка с които България е най-често коментирана – с какви предварителни очаквания са натоварени те и как тези очаквания еволюират във времето.
От Вазов знаем, че „и ний сме дали нещо на светът”, но дали наистина знаем какво сме дали?